Княжество Лайнинген
| Княжество Лайнинген | |
 Герб | |
 | |
| Континент | |
|---|---|
| Столица | |
| Официален език | |
| Форма на управление | |
| Княжество Лайнинген в Общомедия | |
Княжество Лайнинген (на немски: Fürstentum Leiningen) е германско княжество, управлявано от князете от рода Лайнинген, което съществува от 1803 до 1806 г. върху голяма част от територията на днешен Баден-Вюртемберг и части от днешна Бавария в Германия.
История
[редактиране | редактиране на кода]Княжеството възниква през 1803 г. в процеса на секуларизация в Свещената Римска империя като наследствено владение на князете Лайнинген, на които е дадено като компенсация за анексираните от Франция владения на княжеския род Лайнинген, намиращи се по западния бряг на Рейн – главно Дагсбург, Харденбург и Дюркхайм. Основното ядро от земите на новото княжество формираат секуларизираните през 1803 г. владения на бенедектинското абатство Аморбах.[1]
Владетелските резиденции на Лайнинген са последователно манастирът Аморбах, дворецът Валдлайнинген, а от 1836 г. и дворецът Хоенбург (до Ленгрис, построен 1712 – 1718).
Новото княжество има площ от 1600 km² и 90 000 жители. През 1806 г. по-голяма част от земите на княжеството са присъединени към Княжество Баден, а остатъците към Бавария и Хесен.[2] До Революцията от 1848 – 1849 г. князете на Лайнинген запазват своите съдебни прерогативи и голяма част от собствеността си, която днес е съставена най-вече от гори.
Управление
[редактиране | редактиране на кода]Князе на Лайнинген
[редактиране | редактиране на кода]- Карл Фридрих Вилхелм (1724 – 1807)
- Емих-Карл (1763 – 1814)
- Карл (1804 – 1856)
- Ернст (1830 – 1904)
- Емих (1866 – 1939)
Глави на рода Лайнинген след края на монархията
[редактиране | редактиране на кода]- Карл (1898 – 1946)
- Емих Кирил (1926 – 1991)
- Aндреас, 8. княз (* 1955)
- Принц Фердинанд (* 1982)
Галерия
[редактиране | редактиране на кода]-
Манастир Аморбах, от 1803 г. резиденция на князете на Лайнинген -
Дворец Валдлайнинген, построен през 1808 – 1810 г. от Карл от Лайнинген -
Дворец Хоенбург (2008)
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Scheele, Godfrey, Scheele, Margaret. The Prince Consort: Man of Many Facets : the World and the Age of Prince Albert. Oresko Books, 1977. ISBN 9780846703228. с. 23.
- ↑ Wilson, Peter H. Heart of Europe: A History of the Holy Roman Empire. Harvard University Press, 2016-02-29. ISBN 9780674058095. с. 663.
- Eva Kell: Das Fürstentum Leiningen. Umbruchserfahrungen einer Adelsherrschaft zur Zeit der Französischen Revolution, Kaiserslautern 1993.
- Ingo Toussaint: Die Grafen von Leiningen: Studien zur leiningischen Genealogie und Territorialgeschichte bis zur Teilung von 1317/18, J. Thorbecke Verlag, 1982
- Sandra Schwab: Die Entschädigung des Hauses Leiningen durch den Reichsdeputationshauptschluß von 1803, Studienarbeit, GRIN Verlag für akademische Texte, Books on Demand (BoD), Norderstedt 2007
- Laurenz Hannibal Fischer: Die Verwaltungsverhältnisse des fürstlichen Hauses Leiningen, Amorbach 1828,
